НАПРО̀ЛЕТ

НАПРО̀ЛЕТ нареч. 1. През пролетта, която идва, през следващата пролет. Димитър готвеше иконите за Щип: .. Напролет се канеше да ги качат, увити в чергила, на колите и да потегли с тях на юг. Вл. Свинтила, СЗЗ, 105. — Гледай по-бързо да оздравееш, та като минем напролет оттука, да можем за те вземем с нас. Ив. Планински, БС, 28. — Напролет ще насечем кирпичи, ще изградим къщичките си. К. Петканов, ЗлЗ, 68. — Ти беше ми споменала летос за чукундурово семе. Ама аз все туй, онуй — забравих. Че сега ми дойде на ума да ти кажа: за напролет не се грижи. Като взимам за нас, ще взема и за вас. А. Каменова, ХГ, 192.

2. През пролетта. Напролет, когато кукувицата закукуваше в зелената шума, тя обаждаше, че овчарите се връщат. Й. Йовков, СЛ, 158-159. Алтън Садък излизаше по занаята из селата в Ахъчелеби и Рупчос рано напролет и се прибираше по листопад. П. Константинов, ПИГ, 175. Сега е пак септември. Гората се зеленее като рано напролет. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Над мойта земя / напролет / лъчите / шуртят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.

Списък на думите по буква