НАПРОСТИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПРОСТЍРАМ, -аш, несв.; напростра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. напростря̀л, -а, -о, мн. напрострѐли, св., прех. 1. Простирам много неща, всичко или нещо изцяло, напълно. [Жените] насядали, та си напрострели краката и запречили пътя, та не може лесно да се минува. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Малки моми, сестри да сте, / и невести, снахи да сте, / напрострете бели платна, / направете вити обори, / насметете сури елен. Нар. пес., СбНУ III, 11. Напобили криви геги, / напрострели ямурлуци, / та си сенкя направили. Нар. пес., СбНУ V, 7. Динка бели бело платно, / Море де га бели на брегове, / на брегове, на друмове, / набели га и напростре га. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 538.

2. Диал. Простирам нещо. — Я би ти я [ризата] и опрала, / ала немам грейна вода, / .., / Раки сапун, тънък сиджим, / да напрострем тънка риза. Нар. пес., СбВСтТ, 579. напростирам се, напростра се страд.

НАПРОСТЍРАМ СЕ несв.; напростра̀ се св., непрех. Диал. Само мн. и 3 л. ед. Простираме се много или всички. — Какво да видят? То, освен децата, сичките други вкъщи се напрострели, като лешове! Тем., 1881, кн. 2, 26.