НАПРЪ̀СКУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напръ̀скам, -аш, св., прех. Напръск‑
вам. напръскувам се, напръсквам се страд. и възвр. Всякога да са напръскува с метлата вода, кога ще замете одаята, за да не се вдига прах. З. Княжевски, ПРШ (превод), 28.