НАПРЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПРЪ̀ХВАМ1, -аш, несв.; напръ̀хна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. За житни растения, нива — узрявам напълно, ставам с ронливи, сухи класове и съм готов за жътва; изпръхвам1. Пожълтели, напръхнали ниви. Тук-таме вече размахва греблата си подранила сноповързачка, като гълъбица. А. Каралийчев, НЗ, 209. Като пладня стане, / сърпа почернява, / нивата напръхва, / под сноп сянка няма. Нар. пес., СбВСт, 336.
НАПРЪ̀ХВАМ2, -аш, несв.; напръ̀хна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Обхваща ме силно чувство обикн. на неприязън, злоба, омраза, което съм готов да проявя; настръхвам, кипвам. Ласкаво погледна мъжа си. Бияза вече съжаляваше, че така напръхнал я срещна. М. Яворски, ХСП, 137. Глупчо спрял при каскетите, поздравил и ухилен повече от всякога казал: — Днес един — утре нито един! Напръхнали от студа и вятъра, кооператорите сякаш това и чакали. Рипнали като един, вдигнали сърповете и го емнали из блока. ВН, 1959, бр. 2533, 4.