НАПУ̀ДРЯМ

НАПУ̀ДРЯМ, -яш, несв.; напу̀дря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам изцяло нещо (лице, част от лице, шия и под.) с пудра. После се огледа спокойно в малкото огледалцие, напудри носа си и стана, без да му подаде ръка. М. Грубешлиева, ПИУ, 191. Лицето [на княгиня София] бе леко напудрено, очите ѝ светеха като едри черни диаманти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 181. Мина може би половин час и на верандата пристигна,.., напарфюмирана и напудрена, измила и сресала косата си,.., тържествуващата Виктория Беглишка. К. Калчев, СТ, 65.

2. Прен. Покривам нещо с прахообразно вещество (прах, пепел, брашно и под.). Бавно, като обмисляше всеки ход, той се приближи до кутията с магнезия, напудри дланите си и се хвана за първия лост. Ив. Планински, БС, 27. Тя беше се препасала със синя престилка,.., зелената кърпа на главата .. и красивото ѝ лице, щедро напудрено с брашно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 17. Обърса с длан житния прашец, с който го бяха напудрили житата. Ст. Даскалов, ЕС, 142. ● Обр. Ама че хубава есен се отвори в Пирин тази година: слънчева и тиха, с пламнали в ниското в пурпур и злато гори, с притихнали по-горе мури и леко напудрени от първия сняг върхове... Е, 1981, бр. 1085, 1. напудрям се, напудря се I. Страд. от напудрям. Вечерно време след измиване на краката с вода и сапун кожата се намазва добре с мехлема, а сутрин се напудря с пудрата. II. Възвр. от напудрям в 1 знач. Зара използва момента да се напудри и заличи следите от сълзите си. Д. Димов, Т, 143. Както беше се избръснал и напудрил,.., съвсем млад, той приличаше по-скоро на току-що завършил гимназист, отколкото на военен. Й. Йовков, ЧКГ, 25.

Списък на думите по буква