НАПУКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от напукам и от напукам се като прил. Който е с пукнатини, по който има пукнатини. Наоколо е посърнало поле, суха и напукана земя, пек и горещина, като в пустиня. Й. Йовков, ПК, 11. Погледът му се плъзна по зеленото кадифе на моравата, погали всяко цветче и всяка тревичка, спря се за миг върху черните напукани дънери на дъбовете и пъстрите усукани стъбла на буките. П. Бобев, ГЮМ, 5. Марина мина през комшулука, повървя под увисналите клонове на една дюля и се спря пред дъсчената двукатна къща, изградена с напукани от времето греди и дъски. П. Стъпов, ЖСН, 186. Напукана мазилка. Напукани яйца. Напукани буркани.

2. За кожа на ръце, крака, устни — който е изпръхнал, грапав и покрит с малки цепнатини, поради липса на достатъчно количество влажност. В това време вратата се отвори внезапно и една напукана и нечиста ръка го изтегли грубо за палтото навън. Ив. Вазов, Съч. VII, 50. Ходилата ѝ [на Нуна] бяха покрити с табан от жълтеникав слин, а петите — груби и напукани. Д. Фучеджиев, Р, 111. От време на време приготовляваше лимонада и я поднасяше към напуканите му устни, които я изпиваха жадно. Д. Димов, ОД, 238. // За кора на стебло — който има дълбоки цепнатини поради остаряване и изсъхване. Наред със старите липи, чиито напукани кори разказваха историята на десетилетия, потрепваха от птичите песни на невидимия рояк и млади дръвчета. Ст. Даскалов, СЛ, 6.