НАПУ̀СКАМ

НАПУ̀СКАМ1, -аш и НАПУЩАМ1,

‑аш, несв.; напу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напу̀снат и (остар. и диал.) напу̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Излизам, отивам си отнякъде, където съм бил до този момент. След един час ние напускаме хотела... Н. Фурнаджиев, МП 81. Сутрин той напущаше къщата рано, бързо и закусваше в кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 138. Викнали една вечер Тако в задната стаичка, когато всички клиенти напуснали кръчмата. Кр. Григоров, Р, 189. Когато привечер двамата напуснаха стаята, Гунка вървеше по улицата потънала в срам. Г. Райчев, ЗК, 176. // Излизам извън границите, пределите на някакво населено място, пространство и под. Автомобилът скоро напусна града и се впусна по широкия път. Елин Пелин, ЯБЛ, 33. През редица нощи от Преспа излизаха големи групи младежи,.. Напущаха града шумно, с викове и песни. Д. Талев, И, 501. Напускаме селото и вървим героически два часа... Хр. Смирненски, Съч. III, 68. Какво струваше на тоя турчин да се откаже да напуска шосето,.., за да не троши колата си четири дни из делиорманските завои. Ив. Вазов, Съч. ХII, 145. // Разш. Преставам да бъда някъде, да се намирам някъде, където съм бил до този момент. Дядо Божин, който не напускаше широкия нар зад печката, охкаше болезнено... Д. Ангелов, ЖС, 189. Уговорихме се да избягаме с лодка .. Около полунощ напуснахме брега. П. Михайлов, МП, 27. От Дунава изпищя параходната тръба, знак, че параходът напуща пристанището. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 64.

2. Прен. За път, река и под. — простирам се, разполагам се, излизам вън от пределите на някакво пространство, област, местност и др.; оставям. Пътят напусна полето и полази въз един храсталат баир. Елин Пелин, Съч. I, 216. Като напусне планинската врата върху върховете Инджекъз и Карпузтепе, Места излиза в равнината. Й. Йовков, Разк. II, 32.

3. Преставам да живея някъде (населено място, държава и под.) или да обитавам някое жилище. — Аз напускам вече Преспа и моля да ми се позволи да кажа няколко думи като за сбогом и за благодарение. Д. Талев, ПК, 491. — Аз напуснах родното си място, когато бях още дете, по-малка от вас. Ал. Бабек, МЕ, 85. Мисълта, че може би ще се наложи да напусне бащиния дом, го измъчваше и плашеше. Ем. Станев, ИК I и II, 32.

4. Прен. Преставам, отказвам се да живея повече по начин или в условия, както съм живял досега; изоставям, оставям. Да напуснат разкоша и удобствата на столицата и дойдат чак в далечното им и затънтено село нарочно за тях и за дружеството им — ето кое най-много поласка и зарадва люляковчани. Й. Йовков, Ж 1945, 109-110. — А какво ще правиш, ти, мила моя, при мене? .. Къде е здравият смисъл тук: да напуснеш един сит охолен живот, за да делиш с мене беднотията? М. Грубешлиева, ПП, 81.

5. Преставам да бъда с някого, с група хора, като прекъсвам общуването си, близките си отношения или съвместната си дейност, работа с тях; изоставям. Едва сега легистите разбраха, че Народният войвода наистина ги напуска. И вцепенението, което ги беше грабнало, се замени от дълбоко отчаяние. Ст. Дичев, ЗС I, 245. Гражев се обърна и видя, че другарите му не бяха го напуснали. Ив. Мартинов, ДТ, 77. — Скоро ще станем напълно излишни един за друг.. Вместо да избухне, той [Борис] се уплаши, че експертът можеше да го напусне неочаквано. Д. Димов, Т, 521. До преди седем-осем години селяните там са се наричали крепостни и били закрепостени. Не можел селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. // Прекъсвам брачния си живот, брака си с някого; изоставям, оставям. — Тя е жена на главния инженер. Зная. Та какво? — Избяга тогава. Тя три пъти го напуска. П. Михайлов, ПЗ, 37. Друга жена, като напусне мъжа си, с месеци не се мярка по улиците, но с Радка не стана така. Тя си ходеше из село,.., като че нищо не е било. Ил. Волен, ДД, 127. Баба Либеница отдавна вече са е убедила, че дядо Либен не може да я напусне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. Една жена искала да напусти мъжа си по причина, че зле са обносял с нея и много я биял. У, 1871, бр. 1, 255. Който беше годен, маму, / годеница си напуща / за гюзелин Тодорица. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 239.

6. Преставам да се занимавам с някаква дейност, да упражнявам някакво занятие, професия; оставям, изоставям. Той ме натовари да ви кажа, че напуска работата за един месец и не желае да бъде безпокоен. Д. Димов, Т, 257. Ламбе не дочака края на учебната година, напусна учителството в селото. Д. Спространов, С, 158. Дядо Недко остана сам, обедня, отчая се и в Бога и в хората, напусна старото си изкуство и се пропи. Й. Йовков, Ж 1945, 57-58. Че когато бъде той из село, в механата добър заместник ще му е дядо Стрезо, който май напуска ткането. Т. Влайков, Пр I, 100. Да не бе и Момчил напускал хусарство, и досега главата му щеше да си седи на плещите. Ст. Загорчинов, ДП, 477-478. // Преставам да изпълнявам някаква длъжност, да заемам някакъв пост; оставям, изоставям. Отчаян от зложелателството на събратята по перо и от пренебрежението навред, той [Друмев] напуска със свито сърце поста си, за да потърси друго поприще. М. Арнаудов, БКД, 275. Постоянно заплашван с отмъщение от Михайловите привърженици, той напуска престола и избягва от Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 13. // Прекратявам

дейността си, участието си в някакво дружество, организация, обединение и под.; изоставям. Когато материалното положение на някой член на задругата се измени,.., той напуска задругата. Й. Йовков, ЧКГ, 252. Когато по-късно Стоянов напуска дружеството, Друмев поема върху си всичката административна работа. М. Арнаудов, БКД, 130.

7. За чувство, мисъл, психическо състояние и под. — преставам да съществувам, да владея някого; оставям. На улиците, от гарата до хотела, не ни напуска мрачното настроение, което получаваме от първите картини на разрушения голям град. Н. Фурнаджиев, МП, 80. През деня, докато блъскаше по нивата само, тази мисъл не я напусна. Ст. Марков, ДБ, 249. Зайци, отдадени на влечението на сърцето си, не чуваха чуждите стъпки, и вечният страх от смъртта беше ги напуснал. Елин Пелин, Съч. IV, 54. Виждах как силите му неусетно и застрашително го напущаха. Г. Караславов, БП, 406-407.

8. Прен. Рядко. Излизам от някакво душевно състояние, освобождавам се от някакво настроение, мисъл, назовани от следващото съществително; изоставям. Стефан го погледна с изненада. Стори му се, че евреинът напускаше обикновената си резервираност и се готвеше да разкрие картите си. Д. Димов, Т, 76. Мъжът напусна безнадежно шекспировските възпоминания и пак си опря главата за дрямка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 9. напускам се, напущам се, напусна се, напустя се страд. — Ами Милка кога ще дойде? — заразпитва Ваца за снаха си Емилия. — Милка... — поусмихна се Петко и покри болката си с небрежно изражение — нали знаеш, сестро, София лесно не се напуща. Ст. Даскалов, СЛ, 17. Всеки ден у нас едно рало се напуща, един занаятчийски стан опустява. Ив. Вазов, Съч. Х, 121. Всякий,.., ще ся увери, че тия догатки и преположения тряба да ся напустят и отфърлят като съвсем недоказани. Г. Кръстевич, ИБ, 19.

НАПУ̀СКА МИ СЕ и НАПУЩА МИ СЕ несв., прех. 1. Имам желание, искам да престана да живея някъде (населено място, държава и под.) или да обитавам някаква къща, дом и др. — Отидоха си всичките ми близки. Отлетяха на юг. Само аз останах. Не ми се напуска родината. Жал ми е. П. Бобев, ГЕ, 142. С каква лекота и нехайна безгрижност излизаше друг път той от семейството си, а сега не му се напускаше тоя дом. Ст. Даскалов, СЛ, 236. Аз ще остана тук [в Плачковци] по всяка вероятност още около 5-6 дена. Не ми се напуща тъй скоро това място, но ще трябва да се прибера. Ив. Вазов, ПЕМ, 137-138.

2. Изпитвам желание да престана да се занимавам с някаква дейност, да упражнявам някакво занятие, професия. От две години все ми се напуска учителството, но не се решавам да го сторя.

НАПУ̀СКАМ СЕ и НАПУ̀ЩАМ СЕ несв.; напу̀сна се и (остар. и диал.) напу̀стя се св., непрех. 1. Разг. Не полагам никакви грижи за външния си вид, за себе си; занемарявам се, изоставям се, запускам се2, запущам се2. — Я се погледни! Заприличал си на светец, напуснал си се още отсега, изоставил си се. Г. Караславов, ОХ I, 244.

2. Остар. и диал. Отказвам се, изоставям нещо; оставям се. Особено много здраве [Пашата] проваждал на войводата да са напусне от досегашната си севда, да му са кажало, че няма той да види Българско царство. З. Стоянов, ЗБВ II, 172. А за да премине останалий си живот в мир и покой и конечно да ся напусти от високата цел на бъдещи открития, беше му невъзможно. П. Кисимов, ОА I (превод), 129.

3. Разг. Развеждам се. Да би духовните лица още повече зависели от папа Григорий VII, забранил им да ся оженуват, а който бил вече оженен, трябвало да ся напусне с жена си. Г. Йошев, КВИ (превод), 179. Стринка ми и чичо ми се напуснаха преди две години.

Напускам (напущам) / напусна този <тоя> свят; напускам (напущам)/ напусна света (земята). Умирам. Нещастие, обаче, скоро сполетяло стария Трифкович — син му починал. За нещастния баща всички идеали се свършили: импулсът към труд изчезнал, бащата заохкал и след късо време напуснал този свят. БД, 1909, бр. 18, 1. Като всеки смъртен човек и Сисой Полюлеев трябваше да напусне един ден земята. Св. Минков, РТК, 175.

НАПУ̀СКАМ

НАПУ̀СКАМ2. Вж. напусквам и напущам2.

Списък на думите по буква