НАПУСНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПУ̀СНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напу̀снат, св., прех. Напускам1, напущам1. Стефансон напуснува местодеянето на своите надвиванеа и са оттеглева на едно тихо село. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 24-25. Марк Сеген започнува от търговщина, но наскоро като я напуснува, захваща инженерски работи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 30. напуснувам се, напусна се страд.