НАПУСТЕНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀СТЕНИЦА и НАПУ̀ЩЕНИЦА ж. Диал. 1. Жена, която е напусната, изоставена от съпруга си; парясница, запустеница, напущеница. Срам ма е, либе, грях ма е, / вдовица в пътя да срещна, / камо ли напустеница. Нар. пес., СбНУ ХХХI, 215. // Разш. Жена без съпруг, вдовица. Че ни йе, мама, оставил [твоят баща] — / сега девета година / майка ти клета довица, / довица напустеница / със енно мъжко детенце. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 156. Село е варе викнало / от бяла Нона вдовица / вдовица — напущеница. Елин Пелин, Съч. II, 84. Кога в пътят минува, / маже в диге не седеха, / йедин се други питаха: / Че коя е тая вдовица, / вдовица напущеница, / та ѝ са бели краката, / и ѝ са длъги полите? Нар. пес., СбНУ ХIV, 46.

2. Годеница, с която е развален годежът; запустеница, напущеница (Н. Геров, РБЯ III).