НАПУ̀ШЕН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от напушвам; сърдит, ядосан. Може би ставам жертва на собствената си мнителност. Може Еванс наистина е забравил или, ако не е забравил, само временно е напушен от инцидента. Б. Райнов, Н, 433. — Защо е толкова напушен шефът?