НАПУЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПУ̀ЩАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от напущам1 и от напущам се; напускане. Сутрин мама проследяваше Дойчин чак до завода.., а след напущането на завода го проследяваше до завръщането му дома. Тонич, ББК, 140. — Да, господарке, напущането на Търново е неизбежно. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 59. — Ти си жена за напущане. Л. Каравелов, Съч. II, 45.