НАПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЪ̀ВАМ, -аш, несв.; напъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. напъ̀нат, св., прех. и непрех. Разг. 1. Оказвам натиск, наблягам със сила или тежест върху нещо или някого; натискам, напирам2. Напъват вратата, стрелят и най-после я събарят. Ст. Даскалов, ЕС, 314. По мраморните стълби нахлуваше някакво шествие, блъскаше се, напъваше и крещеше. Хр. Смирненски, Съч. III, 185. ● За вятър, буря, дъжд и под. Вятърът напъваше вратите, пробиваше мехурите, опънати по малките прозорчета, развяваше пушека по комините и покривите. Д. Талев, С II, 275. Цяла нощ бурята вилня. Тя блъскаше в дебелия гнил и затрупан с пръст и камъни тръстиков покрив на бедната рибарска хижа. Напъваше вратата и свиреше през пролуките. Г. Караславов, Избр. съч. V, 303. // За мускули, гърди — добре развит съм и ясно лича под някаква дреха, която плътно изпълвам; опъвам, обтягам, напрягам, напирам. Майката се навежда с мъка към огъня.. Прегорялата хубост на снагата ѝ напъва сукмана. З. Сребров, Избр. разк., 130.
2. Правя физически усилия да преодолея някакво препятствие, трудно положение, затруднение; напрягам, напрягам се. [Бранко] Иска нещо нежно да им каже, нещо топло като прегръдка, но няма дъх. Като глухоням напъва отворена уста и нито звук не издава. Бл. Димитрова, Лав., 183. Той напъва с коня по стръмнината, конят се хлъзга, тя маха отгоре. Кр. Григоров, И, 104. Дядо баба вика. Тича баба Мика, тича, дядо хваща. Двамата напъват, ряпата опъват — тя се не поклаща. Ран Босилек, ВП, 87.
3. Прен. За кашлица, плач, смях, чувство и под. — правя усилие, опитвам се да се изявя, да се освободя от задръжката на някого; напирам. Чу се тихият глас на председателя поп Костадин — тих и малко напрегнат, сякаш все го напъваше кашлица. Д. Талев, ПК, 59. — Разбрах, разбрах — поклати глава Кочо и кой знае защо, усмивката му се разтегна още повече и неудържим смях напъваше гърдите му. К. Калчев, ЖП, 103. Кънчу в гърдите захвана да кипи и да се подига страшна злоба, която напъваше да излезе навън. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 382.
4. Прен. В съчет. със същ. като мисъл, ум, внимание и под. Максимално се концентрирам и активизирам способността на назованото от съществителното за постигане на някакъв резултат; напрягам. Първото нещо, което Събо усети, когато се събуди, беше, че е спал дълго тежък сън и е закъснял за някаква припряна работа. Но колкото и да си напъваше мисълта, за нищо не можа да се досети. Ст. Загорчинов, ДП, 141. — Не е удобно да се пътува с влак .. Напъвахме си мозъците. Предлагахме различни начини, докато стигнахме пак до
влака. П. Илиев, ЛВ, 251. Той напразно напъваше всичкото си внимание: нито една фраза от чуваните не изобличаваше сериозен или съдържателен разговор. Ив. Вазов, Съч. Х, 11. напъвам се, напъна се страд.
НАПЪ̀ВАМ СЕ несв.; напъ̀на се св., непрех. Разг. 1. Понякога със следв. изр. със съюз да. Полагам физически усилия да преодолея някакво препятствие, трудно положение, затруднение; напрягам се. Тежко беше дървото, но малкият помощник не се предаваше — поизплезил език, той се напъваше и бавно напредваше към колата. Сп. Кралевски, ВО, 117. Черньо не се засмя. Той продължаваше да се напъва, но малко бяха силиците му за тази тежка работа. Ст. Марков, ДБ, 52. Кондарев позна в новия оратор Тодор Генков. Адвокатът нямаше глас за оратор на открито и се напъваше да заглуши съперника си. Ем. Станев, ИК I и II, 123. Израсло ми е дърво високо, / .. / На връшката му златна ябълка. / .. / Напънал се е млад младоженек, / та се юкачи, та е йоткина. Нар. пес., СбВСтТ, 161.
2. Със следв. изреч. със съюз да. Съсредоточавам се, полагам умствени усилия, старая се да направя това, за което става дума в следващото изречение; напрягам се. Той се напъва да познае нещо от тоя двор, дето някога е кипял животът. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 8. Някой стар петел изплесква с криле и се напъва да извести за ближната зора. Д. Калфов, ПЮН, 21.