НАПЪВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. 1. Само ед. Отгл. същ. от напъвам и от напъвам се; напрягане. Ние се качваме с мъка, с напъване, но все пак се качваме. Л. Стоянов, Х, 333. Двамата дишат един след друг в устата му, издъхват кислорода от дробовете си, губят свяст от напъване. Бл. Димитрова, Лав., 209.

2. Напън, усилие. След няколко още силни удари и напъвания, вратата биде изкъртена и част от множеството нахлу вътре. Т. Влайков, Съч. III, 152. Аз с ужас разбрах, че изплашеното животно, в напъванията си да се повдигне, се подхлъзваше и се наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно с мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 88.