НАПЪЛЗЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; напълзя̀, ‑ѝш, мин. св. напълзя̀х, прич. мин. св. деят. напълзя̀л, -а, -о, мн. напълзѐли, св., прех. и непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Обикн. за насекоми, влечуги — полазваме много върху някого, нещо или някъде; напъплям. Бърза, бърза [Шишо], умори се и спря под една круша да си почине. Дребни мравки напълзяха босите му крака и той почна да тича напред. А. Каралийчев, ПС I, 39. Елица окачи сърпа си на едно клонче и отмина нагоре към крушата при багажа,..; там тя се забави, защото в един от съдовете бяха напълзели мравки. Ил. Волен, БХ, 112. — Какво ти стана, дядо попе? — попита Монката .. Мравките ме хапят. Напълзели са ме. А. Каралийчев, СбХ, 106. Валял дъжд заедно с червеи, които толкова били много, чтото жителите били принадени да запалят огньове за да ги изгорят, за да не би да напълзят по къщите им тези мили и неканени гости. Ч, 1875, кн. 2, 77. напълзявам се, напълзя се страд.