НАПЪЛНЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАПЪ̀ЛНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); напъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напълвам; напълням, напълнявам2. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си във водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35. От таквизи произведения има вреда за ума, за здравето и за нравите.
Вредни са за ума, защото го обръщат към лъжливи неща и го напълнюват с криви и лъжливи понятия. Ч, 1871, кн. 16, 499-500. Мисълта, че я обичат и че би могла да стане ханъма на Ферхад бея, който знаеше французки и го очакваше светла бъднина, напълнюваше ѝ душата с чудесен залис. Св. Миларов, СЦТ, 98. Малайна [войвода] седи на хладни механи, / та ми пие руйно благо вино, / слуга му служи момче ореховче: / Няйди му чеше, чеше [чаши] напълнюва. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 65. напълнювам се, напълня се страд.
НАПЪ̀ЛНЮВАМ СЕ несв.; напъ̀лня се св., непрех. Остар. Книж. 1. Напълвам се; напълням се, напълнявам се. Когато помисля, че не ми е останал ни един познайник,.., там дето сички ме познават изпреди, очите ми се напълнюват неволно с горещи сълзи. К. Величков, НС, 11-12. Щом са стъмни, сички присъствующи на мегданя, на балконите и на прозорците запалват вощеници тъй, щото мегданя се напълнюва с хиляди подвижни огньове. Т. Икономов, ЧПГ, 32.
2. За възраст или определен период от време — навършвам се; изпълвам се. Към края на 1827, помислихме, че месец декемврия може да бъде отреденото време за прошката,.. Продължавахме да се надяваме до лятото на 1828, когато се напълнюваха за мене седем години и половина наказание. Др. Цанков, ТМ (превод), 204.