НАПЪЛНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪЛНЯ̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от напълнявам1; надебеляване. Вместо цигари употребяваше доста много бонбони, локум и други сладкиши. Това допринесе за неговото напълняване. СбЦГМГ, 137. Аз съм човек спокоен и на това мнозина отдават моето видимо напълняване.

НАПЪЛНЯ̀ВАНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от напълнявам2 и от напълнявам се; напълване, напълняне, напълнюване.