НАПЪ̀ЛНЯМ

НАПЪ̀ЛНЯМ, -яш, несв. (рядко); напъ̀лня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Напълвам. Най-после той [Стефан] напълняше кошничката с билки и потегляше назад. Д. Немиров, Б, 56. Коритото се пълни от две тръби; първата го напълня за 12 часа, втората за 16 часа. Кр. Кърджиев, А, 112. Виночерпците наливаха вино в чашите, внезапно изпразвани и пак напълняни. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 40. напълням се, напълня се страд.

НАПЪ̀ЛНЯМ СЕ несв. (рядко); напъ̀лня се св., непрех. Напълвам се. Осветленият театрален салон полека-лека се напълняше със зрители. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 89. — Остави ме, ма лудетино! — бранеше се тя [стрина Кольовица], престорено сърдита, но най-сетне се засмя: — На, аз защо искам да си е тука. Щом си дода, и къщата ми сякаш се напълня! И. Петров, НЛ, 9.

Списък на думите по буква