НАПЪРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; напъ̀рча, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя нещо (бодли, косми, козина и др.) да щръкне, да настръхне; наежвам, наострям. — Ваше преподобие, знаете ли как лисицата хваща таралежа? За корема! Когато пасе! Сепне ли се таралежът и напърчи бодлите, работата му е загубена... Н. Хайтов, ИО, 30. Като нахлуеше посред лято оня ми ти син мундир с два реда копчета,.., като напърчеше ония ми ти мустачури до ушите, че като тръгнеше с бича в ръка,.., де що имаше куче подвиваше опашка и се мушкаше под хамбара. Чудомир, Избр. пр, 213. Рикна вол в тъмен дол — чуха лисиците, напърчиха опашките. Що е то? — Тъпан и хоро — отвърна малкият. Ем. Станев, ИК II и III, 41.

НАПЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; напъ̀рча се св., непрех. Диал. За бодли, косми, козина и под. — щръквам, настръхвам, наежвам се, наострям се. Подлюти се бай Ангел и червеникавите му късо настригани мустаки се напърчиха. Н. Хайтов, ПП, 94. // За човек, животно — щръкват ми, настръхват ми бодлите, козината, космите и под.; наежвам се.