НАПЪТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от напътвам и от напътвам се; упътване, насочване.

2. Напътствие. И като посочи собствената си работа за пример, като даде още много съвети и напътвания, Нейко хвърли последен поглед към нивата и си тръгна за село. Й. Йовков, Ж 1945, 79. Неоживени от някакви топли и сърдечни напътвания от страна на учителя,.., те [правилата], макар и повтаряни всяка събота, едва ли упражняваха някакво усетно влияние върху поведението ни. Т. Влайков, Пр I, 221.