НАПЪТСТВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАПЪ̀ТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За дума, думи — в който се съдържа напътствие. — Я се поставете вие на мястото на обикновения простичък войник,.. Без вестници, без редовна поща, без една напътствена и окуражителна дума на командира, той е живял в мъгла, в една постоянна тревога какво става по другите фронтове в България. П. Вежинов, ВР, 189-190. Милата ни майка! Дали в тая страшна зимна нощ, когато говорехме за бъдещето, предчувствувайки близкия си край, тя нарочно ни каза тия топли напътствени думи, които после никой никога не ни повтори? А. Михайлов, ДШ, 71. Тук неволно си спомням отново / в тоя час на сърдечен отчет / за доброто напътствено слово, / за последния бащин завет. Н. Марангозов, НП, 34.