НАПЯ̀ВАНЕ

НАПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия и -та, ср. Отгл. същ. от напявам и от напявам се. — Тинке, не ще ли останеш за хорото? — Не ми се играе хоро, Брайко. — Мъчно ли ти стана, че остана без напяване? — Аз си зная късмета и без това. За какво ми напявате? А. Каменова, ХГ, 179. Всяка година тук изиграваха най-хубавото хоро. А после цяла нощ сънува за белега, за напяването. Споменът за минали напявания връща усмивката на моминските устни. А. Каменова, ХГ, 177.

Списък на думите по буква