НАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НАР¹, на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове и (рядко) на̀ри, след числ. на̀ра, м. Широко дъсчено легло, използвано главно в туристически хижи, караулни помещения, затворнически килии и др. — Да слагам ли дърва? — попита Кина и погледна мъжа, полегнал на дървения нар край стената. Г. Мишев, ЕП, 12. Васил чуваше тия думи — той не можеше да не ги чува, защото наровете в голямото помещение на старата врачанска казарма се намираха един до друг. Ст. Дичев, ЗС I, 122. Вътре, по средата на землянката беше оставена само една пътечка,.., а от двете страни се простираха дълги нари одъри, застлани с папрат. Ем. Коларов, ДП, 112. От двете му страни [на помещението] бяха сковани от груби греди два нара, на които живееха и спяха всички затворници. П. Вежинов, ЗНН, 10.

— От рус. нары.

НАР², на̀рът, на̀ра, мн. на̀рове, след числ. на̀ра, м. 1. Вечнозелено южно плодно дърво с кръгли средноголеми плодове с червена дебела кора, изпълнени с множество пурпурни зърна, налети със сочен сладко-кисел сок. Punica granatum. Зелениката не трябваше да се унищожава. Нейната хубост краси Странджа, както я красят и росенът, и дивата смокиня, и нарът, и кипарисът и много други субтропични растения, които няма никоя друга наша планина. Ст. Станчев, ПЯС, 96. Там между другите овошки имаше и един нар. Дърво като всяко дърво, а цъфти като цвете. Като че са навързали по него червени панделки,.. Червени цветове, светнали на слънцето като кръв, като рана. Й. Йовков, ЖС, 114-115. Край морето растат маслини, смокини, нарове, лешници, кестени и орехи. Пр, 1952, кн. 6, 38.

2. Плодът на това дърво. Той тръгна пак из продълговатата стая, зобна пътем няколко кървавочервени зърна от обеления нар, който бе оставен на подноса. Ст. Дичев, ЗС II, 264. "Любовта е сладка като сока на наровете от Ливан и горчива като целебните билки на Кавказ..." — извиваше с всичкия си глас, срички по срички ашикът. Д. Калфов, Избр. разк., 87. Наровете бяха наедрели колкото юмрук. А. Каралийчев, С, 157.

3. Бот. Род дървета или храсти, разпространени в Южна Европа, Средна или Мала Азия, чиито плодове се използуват за ядене в сурово състояние, а от корите им се получават дъбилни вещества. Punica.

— От перс. през тур. nar. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.