НАРА̀ЖДАМ

НАРА̀ЖДАМ, -аш, несв. и св.; народя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Раждам много, голям брой. Искаше да си вземе жена прибрана и скромна девойка като нея — да му скъта добро домашно огнище, да му народи и отгледа хубави и здрави деца. Д. Спространов, ОП, 133. — Я се погледни какъв си! Да вземеш да се ожениш, че да зарадваш някоя жена. Да ти народи деца. А. Дончев, ВР, 80. И накрая,.., той сложи длан върху раменете ѝ, нещо, което не бе правил, откак народиха децата. Ст. Даскалов, ЕС, 79. — Аз изжених твоите братия, за да ма гледат на стари години; а тие ми нараждаха един билюк деца. Л. Каравелов, Съч. II, 68.

2. За растение, земя и под. — давам, раждам много, в изобилие (плод). Той [дядо Мирю] ми разказа, че скатиите са дошли в гората, защото тая година елите бяха народили много плод. Ем. Станев, ЯГ, 57. Те [светкавиците] показваха, че времето ще се задържи хубаво, и селяните се радваха, че Бог им дава ръка да приберат това, което беше народила земята. Ил. Волен, МДС, 95. Има един сорт царевица — "Златен конски зъб" ѝ казват .. А пък народила е земята от тази царевица — плод, плод — да тръгнеш да ходиш, не можеш го изходи. ВН, 1959, бр. 2552, 4.

3. Прен. Рядко. Ставам причина, повод нещо да се появи, обикн. в голяма степен; пораждам, предизвиквам, причинявам. Доплакало му се, извърнал глава и тогава жена му го спасила: — Ристо, не реви! Сълзите ти са гневни и ще народят омраза. Д. Вълев, Ж, 69.

НАРА̀ЖДАМ СЕ несв. и св.; народя̀ се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л.ед. Раждаме се много, голям брой. Умря жена му, но той взе друга, млада, народиха се още деца. Й. Йовков, ВАХ, 141. На дядо Станко, дядо Дражко и дядо Нейко бяха се народили и преродили синове, внуци и правнуци. П. Росен, ВПШ, 154. — Агнешки кожи рекох да посъбера... Не знам ке има ли, няма ли? — Ба, има! — отвърна Беловенски. — Тази пролет много агнета се народиха. К. Калчев, ЖП, 124-125. — Ама как ще стане тая работа, като всичко бухна, провървя му. И житото тая година стана, и прасетата се народиха, па и кравите и овцете се посъвзеха. Ст. Даскалов, СЛ, 202.

2. Само мн. и 3 л. ед. За плод от растение — раждам се в голямо количество, в изобилие. — Отзарна ставам, събуждам децата и казвам; за оран е време... А гледам земята, хем влажна и рохкава още. — С какво го засяваш? — Пшеница, червенка. — А лани? — С ечемик, народи се доволно. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 18.

Списък на думите по буква