НАРАМЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРА̀МЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.

Диал. Нарамник (в 1 и 2 знач.); нарамница, нарамчина. Дорде челядта му спеше, той домъкваше отнякъде нарамък дърва, насичаше ги на късове и ги внасяше в собата. Кр. Григоров, Н, 118. Едни чуки само стърчат, едни оръфани хорица се свличат едва привечер с нарамъци дърва. Ст. Даскалов, МЧ, 61. Нарамък слама.

— Друга (диал.) форма: нара̀мок.