НАРА̀МЯМ, -яш, несв. (диал.); нара̀мя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Нарамвам; нарамчвам. нарамям се, нарамя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.