НАРАНЍМ

НАРАНЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Книж. 1. Който лесно се поддава на физическо нараняване. Колкото по-чувствителна и по-наранима кожа — толкова по-богат регистър на човешката душа. Бл. Димитрова, Лав., 242-243.

2. Прен. Който е чувствителен и лесно се засяга, оскърбява, обижда; уязвим. Майчината скръб никога не става сантиментална. Напротив — в нея се откроява нещо драматично, свързано с изворите на най-дълбоката човешка чувствителност. В този смисъл майките са най-леко, но и най-трайно наранимите същества на нашата планета. Е. Каранфилов, Б III, 8.

Списък на думите по буква