НАРАНИМОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРАНЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Отвл. същ. от нараним. Деликатността на чувствителните не е страх, а внимание към наранимостта у другия. Е. Каранфилов, Б III, 115. Онова усещане на наранимост, което завладява Дара постепенно, иде от кръстоските на груповото ни отношение към нея като към жена. Приемаме я за незаменим другар, но не и за възможна любима на Асен. Бл. Димитрова, Лав., 224.