НАРАНИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРАНЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Лице, което ранява някого с някакво оръжие. Те .. го попитали кой му е наранител, обаче от раните си не можел да проговори нищо. Д, 1866, бр. 55, 1. Ако ли мъченото лице е умряло от мъките или му ся е повредил някой член от тялото, виновний ся наказва с особните наказания, предвидени за убийци и наранители. Ф. Перец и др., НЗ, 32.