НАРАНИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРАНЍТЕЛНО нареч. Остар. Книж. С цел да се засегне, обиди, огорчи някой; язвително. — Ще дадеш ли да пия? Това ти е глоба, задето минаваш през ливадата. — Друго не искаш ли? — каза тя наранително. Елин Пелин, Съч. II, 65.