НАРАНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРАНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср.1. Само ед. Отгл. същ. от наранявам и от наранявам се. Каймакаминът бе дочул преди това още за появилата се комитска чета в полския район на неговата околия;.. Веднага узна той и за нараняването на кехаята в Койнево. Д. Талев, И, 73-74.

2. Наранено място; контузия.От мъжа на съседното легло Венко разбра, че бай Михал наистина бе спечелил по точки, но заедно с наградата бе получил много тежки наранявания и... само три счупени ребра. Ал. Бабек, МЕ, 277. Душевни наранявания.