НАРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРА̀СТВАМ, -аш, несв.; нара̀сна, ‑еш, мин. св. -ах и нараста̀, -ѐш, мин. св. нара̀стох, прич. мин. св. деят. нара̀съл, -сла, ‑сло, мн. -сли, св., непрех. 1. Ставам по-голям, увеличавам се (по размер, обем, численост и под.); уголемявам се, увеличавам се. Противоп. намалявам1. Вратът му [на вълчето] дебелееше и се втърдяваше, зъбите му нарастваха и едва се побираха в устата му. О. Василев, ДГ, 42-43. Сякаш че исполинският ръст на разбойника още повече нарасте и жилестите му ръце конвулсивно паднаха на дръжката на ятагана. Ив. Вазов, Съч. VII, 69. Мястото се оказа благодатно за живот и селото с всяка измината година нарастваше. Д. Фучеджиев, Р, 106. Преспанската околийска чета нарасна до четирийсет души. Д. Талев, И, 467. Постоянно говореха за дълговете на баща си, които в последните години бяха нараснали. Елин Пелин, Съч. III, 19.
2. За растение — пораствам, израствам в известна степен, без да съм завършил растежа, развитието си. Слънцето напече. Оцелелите растения се стоплиха, разпериха листа, нараснаха. А след месец източиха нагоре класовете си. П. Бобев, ГЕ, 74. Тук на запазено растенията се гледат, докато нарастат и се засилят, та да могат да понесат пресаждането. Г, 1906, бр. 3, 46. А като нарасте [покълненото семе], кръстоса и избие трети лист, тогава го тургат и разсаждат по лехи и гнезди. Г. С. Раковски, П, 69.
3. За млад човек, дете — израствам, пораствам, наедрявам. Къде Петковден току си дойде и Здравко. Нарасъл, здрав, та напет — да му се не нагледаш. Ц. Церковски, Съч. II, 249. Тя [девойката] беше нараснала, развита, прелестна, съвсем друга от каквато я видя преди две години в Балкана. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 25. — Не е слабичка и тя, току. От мен повече е нарасла. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 229. На 15 години момче той ся завърна у дома си голям, нарасъл, неурядник, пернат момък. Й. Груев, СП (превод), 173.
4. За звук, шум, буря, вятър и под. — ставам по-силен, увеличавам непрекъснато силата, мощта си; засилвам се, усилвам се. Противоп. отслабвам, намалявам1. Изведнъж се чу далечен шум, който бързо нарастваше — сякаш нещо огромно се търкаляше из дерето. Сп. Кралевски, ВО, 72. На всяка стъпка, която правеха, веявицата нарастваше с голямо бучение. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 202. Последните му думи се удавиха в нарасналия шум и той раздрънка звънеца високо над главата си. О. Бояджиев, П, 86.
5. Прен. За чувство, психическо състояние — ставам по-силен; засилвам се, усилвам се. Противоп. намалявам1, отслабвам. Чувствуваше как в душата му нараства като ледена буца неизпитван дотогава страх. А. Гуляшки, МТС, 14. Игнатий почувствува старото вълнение; то мигновено нарасна и преля в цялото му същество. Ст. Дичев, ЗС I, 112. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече. Д. Талев, ЖС, 294. Когато пък мъката ѝ нарасте дотолкова, че зе да ѝ прелива, тя рече да си поизкаже пред някои близки, та дано ѝ поолекне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.
6. Остар. Покривам се с някаква растителност; обраствам. Планинските издънки [в Норвегия] нарасли са с чамови дървета, от които зима мачти по-голямата част на Европа. Ив. Богоров, ВГД (превод), 122.
◊ Нараствам / нарасна пред (в) очите на някого. Разг. Рядко. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество, някой започва да ме цени. От няколко минути Кандов постоянно нарастваше пред очите на Соколов. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 15.