НАРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЀД нареч. 1. Един след друг, едно след друго, като се спазва определен последователен ред; поред, последователно. Развеселени сватбари — селяни и селянки — приказват, като пият наред из бъклица, която един другиму си подават. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 46. Донасяха ѝ подаръци, поздравяваха я, целуваха ѝ ръка всички наред, а вечерта сядаха да вечерят всички заедно. Д. Талев, СК, 62. Той [Венко] вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Петър без да губи время, разказа му [на Йовчо] наред всичко, както беше станало. Ил. Блъсков, ИС, 31. Слънцето наред грее — един сутра, други вечер. П. Р. Славейков, БП II, 122.
2. В положение един до друг, едно до друго, на една обща линия; редом. До Велемир винаги стои огромен мъж, цял великан, и наред с него слепият момък изглежда дете. А. Дончев, СВС, 831. — И ти ми стана оттогава мила и драга — възрази бързо Момчил и лицето му просветна. — Като те видях да стоиш наред с манастирската лоза тънка и стройна като нея, нещо ме прободе в сърцето. Ст. Загорчинов, ДП, 445. До тях дружина жени, насядали наред, плетат или шият. Ив. Вазов, Съч. Х, 36. Той отиде при орача и тръгна наред с него. Т. Влайков, Съч. III, 324.
3. Всички или всичко без изключение. Настояваше [горският] да се сече ниско до земята и всичко наред, като се запазват само липите, дренът и плодните дръвчета. Й. Йовков, Разк. I, 238.
4. Едновременно с друг (други), с нещо друго; заедно, наравно. Гергина остана права, за да им прислужва — такъв беше обичаят, жената не сядаше наред с мъжете. Д. Спространов, С, 276. В молитвите си да се върнат живи и здрави синовете ѝ тя слагаше наред и конят ни Ричко. Кр. Григоров, Н, 199. По това време наред с школата на Р. Попович в Карлово се развива и народното взаимно училище. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Ако в нивите и в зеленчуковата градина се култивират изключително тревисти растения, в овощните градини наред с тревите се отглеждат и храсти, и дървета. Бтн V и VI кл (превод), 11. // В съчет. със с това. Едновременно с нещо друго, изразено в предходните думи. А за всеки ден от неделята имаше по някакъв обичай и се пееха някакви песни;.. Ала наред с това, като виеха китки и пееха песни, деляха мъжете, които да пазят пътеките, чистеха пищовите си и остреха ножовете си. А. Дончев, ВР, 194.
5. В съчет. със същ., назоваващи мерни единици за разстояние или период от време — в
продължение на, през всичкото време или пространство, означено от съществителното. Километри наред в лъчите на слънцето пламти искрящото злато на милиони портокали, сетне градините изчезват и напреде се разгръща необятната бразилска равнина с пожълтяла трева и с редки чифлици в далечината. Св. Минков, ДА, 76. Дни наред от тъмно до тъмно се дигаше пазарна глъчка по цялата чаршия. Д. Талев, ПК, 138. Всяка сутрин субашът Али излизаше пред конака и с часове наред гледаше ту горе по върховете на планината, ту долу из калдъръмените улици на селото. Й. Йовков, СЛ, 78. Години наред тия войници са дирили това злато — затоплено от иконата в храм. А. Дончев, СВС, 15.
6. Добре, както трябва, с добри резултати. — Па спечелиш ли веднъж доверието — накриви си калпака; няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести. Ал. Константинов, Съч. I, 245. Като беха по-малки [децата] .., много по-добре се живееше и много по-наред ни вървеше работата, по-както си аз исках и желаех. Т. Влайков, Съч. II, 79. — Може Васил, мъжът ѝ, да го няма, но като е Панко тука, всичко в чифлика ще си бъде наред. Й. Йовков, АМГ, 43. Сега трябваше само да ги [посевите] затрупа снегът, за да не измръзнат през зимата, и всичко щеше да бъде наред. К. Калчев, ПИЖ, 92.
7. С гл. съм. Разг. а) За здравословно, психическо състояние на човек — в добро състояние.; б) С отриц. За човек — ненормален, не с ума си. Това момиче не е наред — върви по улиците и си говори сама.
◊ Наред с другите <хора>; наред с хората. Разг. На еднакво, общо равнище, равностоен на другите, на всички хора. Тъгата уби предишната жизнерадост, грижата — интереса към науката, задълженията — желанието ѝ тя за бъде наред с другите. Ст. Чилингиров, РК, 269-270. Тръгвам / тръгна наред с хората. Разг. Заживявам спокоен, нормален живот като всички хора. — На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Защо не се свестиш и ти един ден, па да издухаш този вятър от главата си, па да тръгнеш и ти наред с хората. Ал. Константинов, Съч. I, 244.
НА̀РЕД, мн. няма, м. Диал. Наредба1; нареда1, подредба. Стаята, в която стоеха тие тайнствени лица, имаше горе-долу следующи вътрешен наред. З. Стоянов, ЗБВ III, 9. Зная аз как на жената е драго да шъта във къща, / де и в пещник, и във соба все нейният наред я среща, / де е облекла сама със свое и маса, и одър. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 97.