НАРЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЀДА¹, мн. няма, ж. Диал. Наредба1. Всред тая градска нареда, пред полиците с книги, обшитата с гайтани сливенска носия на Панайота се делеше. Ст. Дичев, ЗС I, 436. Сама девойка на баща и майка, двора и градината бяха под нейна нареда. А. Страшимиров, ЕД, 53.

— Друга форма: наря̀да.

НАРЀДА², мн. няма, ж. Остар. и диал. Наредба². Нареда за работниците за освобождението на българския народ. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 180.

— Друга форма: наря̀да.