НАРЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРЀЖДАМ1, -аш, несв.; наредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Поставям, слагам много неща или мнозина в определен ред, редица; подреждам. Горският изсипа на тревата цяла купчина захар и почна да нарежда бучките около нея една по една и да я загражда. Елин Пелин, Съч. II, 51. Цял ден висна над печатарската каса. Вадя букви и нареждам думи. А. Каралийчев, НЧ, 21. Наредиха ни по двама и между два реда заптиета и солдати покараха ни към чаршията. К. Величков, ПССъч.I, 30. Дворцовите слуги готвеха трапезата,..: слагаха кристали,.., нареждаха столовете с високи облегала с резби. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 38. // Стесн. Поставям необходимите прибори, съдове и др. на маса, за я да подготвя за хранене; слагам, нареждам. Наредихме чиниите и всичко друго и седнахме да се храним. // Приготвям за ядене (маса), като поставям върху нея необходимите прибори; подреждам, слагам. Ирена и Роксанда нареждаха масата за вечеря. П. Славински, ПЩ, 496. Гостите минаха в голямата стая, дето Дочка беше наредила софрата. Г. Караславов, ОХ I, 418.
2. Поставям отделни предмети (карти, пулове, шахматни фигури и др.) в строго определен ред според правилата на играта, назована от следващото съществително; подреждам. — Пейтер, елате да Ви наредя пасианс... да видим дали ще падне бомба върху нас — извади баронесата от торбата миниатюрните си карти за игра. П. Славински, ПЩ, 69. Нареждам домино. Нареждам шах. Нареждам табла.
3. Поставям, слагам в ред, на мястото му нещо разтурено, разбъркано; подреждам, разтребвам, оправям. Жена му, стрина Цена,.., сновеше по къщи и нареждаше ту подниците, ту спотваше вършините в огнището или триеше измитите чинии и ги слагаше над водника. Кр. Григоров, Н, 113. — Боже, какъв неуред у нас! — гълчеше засмяна Еленината майка, като нареждаше с пъргави движения някои неща на местата им. Ив. Вазов, Съч. IХ, 55. Като нареди едно друго из къщи, като нагоди и децата да хапнат, тя току зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна при Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Те са прострели на земята едно платнище и върху него Никола е разхвърлил всички вещи от раницата си и се готви отново да ги нарежда. Й. Йовков, Разк. I, 21.
4. Разг. Уреждам, подреждам жилище, кабинет, учреждение, заведение и под., като го снабдявам с всичко необходимо за неговото предназначение; подреждам, обзавеждам. Той не се радваше като нея на новата къща. Грижеше се да я нареди, да я украси, но се виждаше — пак заради нея, а не за себе си. Д. Талев, ПК, 514. Преди седмица у нас бе идвала стринка Гинка да ѝ каже, че ще се пренасят вече в село — та да пратя и аз с тях багажа си. Каза ми още, че наредили в дома си и за мене — имали свободна [стая]. Г. Райчев, Избр. съч. I, 172. Отвори малка кръчма до пристанището и я нарече "Балканска колиба". Нареди я в български стил, доколкото можеше да направи това в тая далечна страна. М. Марчевски, ТС, 119.
5. Разг. Приготвям, привеждам нещо във
вид, в който може да бъде използувано; нагласям, нагласявам. — А ето, че с твоите приказки иконата забравих да наредя и кандилото да запаля пред светеца. Ст. Загорчинов, ДП, 113. Тая нощ тя [Султана] не спа при него. Нареди си легло край огнището и там остана да нощува. Д. Талев, ЖС, 92. Рилски бавно изкачи стълбата,.., занесе постелята си, нареди я и легна. К. Петканов, В, 222.
6. Разг. Подготвям и организирам нещо да стане, както аз желая, както го мисля; уреждам, нагласям, нагласявам. Може би той отново би изпитал същото онова щастие, с което бе вече добре запознат, ако успееше някак да нареди пак да се срещне с нея! Ив. Мартинов, ДТ, 69. Ния чакаше и се виждаше, че бе наредила да останат сами. Д. Талев, ЖС, 333. Той не искаше наддаването да стане сега, защото се надяваше утре в черквата да го наредят помежду си. Затова и го протакаха толкова време след свършването на освещаването. Г. Караславов, СИ, 74-75. // Набелязвам устно или писмено последователността, реда, изпълнението и др. на отделни елементи от нещо, чрез които организирам, подготвям цялото (текст, план, организация). Пък и тая вечеринка той я уреди — .., канеше, нареждаше програма и меню. Й. Йовков, Разк. I, 197. Наредиха плана за агитация против Александра помежду болярите из града. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 136.
7. Само св. Разг. Успявам да се справя по някакъв начин със създадено трудно положение, с възникнали проблеми; оправям, уреждам. — Ами мама какво ли ще рече сега? — загрижено попита Тинка. — Ти не се грижи, аз ще наредя тая работа — отвърна успокоително Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 259. От много място чакат да направя големи пожертвувания за благотворни заведения в отечеството,.., нъ пред да си наредя тука работите и да ся разплатя,.., не ще можя нищо друго дотогива да направя. АНГ I, 140-141.
8. Разг. Осигурявам някому необходимите условия за съществуване, създавам добри условия за живот на някого; уреждам, устройвам, подреждам. Две момчета и една щерка имаше Юрталана — ще ги нареди като писани яйца. Разправяха, — на зетя си направил и къща, и дукян, и пари му дал, колкото трябвало. Г. Караславов, С, 16. Баба Пинтовка кършеше пръсти, защото знаеше, че мъжът ѝ няма пари да нареди най-големия си син и го деляха, колкото да го махнат от къщи. Г. Караславов, ОХ II, 11.
9. Разг. Помагам на някого да постъпи някъде на служба или да заеме някакво място някъде; настанявам, устройвам, уреждам. — Та и за друго дойдох, господин Стремски: извадиха ме днес от службата, на която вие ме наредихте... Ив. Вазов, Съч. ХХV, 58. Той отиде чак до него и посочи глухонемия. — И този човек трябва да наредиш — рече той, като кимна с глава. — Кой е той? Какъв е? — Манастирски човек... гостенин... Г. Караславов, СИ, 11.
10. Разг. Изказвам едно след друго устно или писмено много неща (идеи, предложения, мисли и под.); изреждам. — Какво обичате да земете? .. — Едно кафе, един чай, един ликьор — нарежда келнерът съблазнително. Ал. Константинов, Съч. I, 41. Какво прави тя там? Спи ли? Седи ли? Мисли ли? Плаче ли? Така Слави нарежда безброй въпроси и не може да си отговори нито на един... Д. Немиров, Д №9, 123. Всичко туй Спас беше го наредил дума по дума на цели три страници и мислеше да изпрати това писмо на инспектора. Й. Йовков, Разк. III, 11. Изложих по — пространни правила за тая наука и накрая наредих няколко изрядни примери. С. Доброплодни, П, 6-7.
11. Прен. Само несв. Разг. Изговарям, изричам думи, изрази бавно, напевно (обикн. при плач, песен и под.) или ритмично при (стихове); редя, наричам2. На колата, до ковчега на мъртвата, седеше захлупена по очите си Йовка, плачеше с глас и нареждаше най-мили думи за стрина си. Елин Пелин, Съч. III, 83. — Данко-о-о, ма-ма-а-а-а — оплакваше Гаравалката рано починалия си син и нареждаше скръбни и безмислени думи: — Стани-и-и, стани-и-и, Данко... С. Северняк, ИРЕ, 31. Аз не зная кое беше по-хубаво в песните на вуйчо Климе — дали неговият глас или думите, които нареждаше той една след друга, като че ли ги нанизваше на копринен конец. Д. Талев, СК, 76. — Майка, майка, мила рожба! Защо ма не послуша и тръгна в тоя [опасен] път. Кой ще сега да ти помогне! — нареждаше тя и нищо повече. З. Стоянов, ЗБВ I, 377. — Аз нареждах: "Млад — / на младост зноя не усетих". П. К. Яворов, Съч. I, 143. ● Обр. Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат бури вековни, / как нареждат дума по дума — / приказки за стари времена / и песни за нови теглила. Хр. Ботев, Съч. 1950, 16. // Разг. Изразявам недоволство от някого или от нещо, като изказвам, изричам, обикн. монотонно и досадно укорни думи. "Бреей, аз май че съм ги забравил на нивата! Тц, тц, тц!" "Главата не можа ли да си забравиш!" — почна да нарежда жената. Й. Радичков, ББ, 12. — Стига си нареждала, стига си ми вадила душата и ти! — развика се той. — Като не ти се живее, геранът е дълбок. Кл. Цачев, ГЗ, 31.
12. Прен. Разг. Ирон. Само св и обикн. с крат. лич. местоим. във вин. С думи или дела, бой и др. причинявам някому неприятност, физическо страдание или го поставям в затруднено положение; подреждам. Като остана сам, Килифарев си помисли: "Добре го наредих. Нищо, утре пак ще се пошегувам, но той трябва да знае кой е тук на‑
чалник." М. Марчевски, МП, 55. — Позабавих се — каза Кимо. — Поне знам кои са злосторниците. Едни крадливи хлапета, кварталът е писнал от тях... Ама добре ги наредих... Б. Болгар, Б, 284. Глухонемият влезе в селото, целият изцапан с кръв .. Мъжете кривяха устни и не можеха да разберат кой го е наредил така. Г. Караславов, СИ, 31. — Оставих ги мотиките в ковачницата. Утре ще бъдат готови. — Хубаво ни нареди — плесна с ръце мама, — сега с какво ще окопаваме царевицата? К. Калчев, ПИЖ, 145. // С думи или дела, с постъпка злепоставям някого пред други; подреждам. — Е, Кузмане — обади се най-сетне бащата и се засмя добродушно, гледайки Кузман, — добре те нареди Ралица. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 198.
13. Диал. Почиствам и слагам храна на добитък; подреждам. Като нареди и настани добитъка, Тодор се прибра вкъщи. Й. Йовков, ЖС, 102. — Ще се връщаш ли пак у вас? — Не. Защо да се връщам? — Питам, ако не си наредил добитъка... Наредих го... Г. Караславов, СИ, 151.
14. Диал. Приготвям покойник във вид, определен според обичая за погребение; подреждам, нагласям, нагласявам. Отровеният от ракия Еньо не издържа и след десетина мъчителни дни почина. Облякоха го чистичко, наредиха го и го положиха в прост дъсчен сандък. Елин Пелин, Съч. III, 174. Облякоха го с новите дрехи, които беше му ушил Петър Джумалията, наредиха го,.. И тъй като в чифлика нямаше гробища, трябваше да го занесат в Сърнено. Й. Йовков, АМГ, 156.
15. Диал. Съчинявам нещо (писмо, литературно произведение, музикална творба и под.); нагласям, нагласявам. — И заявление написа даже .. — Дядо Гуни бърка в пазвата си. — Тѐ, чете ми го вчера. Хубаво е наредено, ама като не ми се отпуща сърцето... С. Северняк, ИРЕ, 9. Продавам бащиния си имот и го изпивам. Туй нещо и в песните го има — ставало е и ще става. Някой все ще нареди песен и за мене. К. Петканов, В, 171. Защо и за кого тез строфи аз нареждам — / ту тихи като стон, ту мощни, като бяс? Ив. Вазов, Съч. III, 207. Нима без тебе бих се вглеждал / в две черни хубави очи, / в ума си стихове нареждал, / пиян от винните лъчи? Д. Дебелянов, Ст, 15. нареждам се, наредя се страд. Върху зелената трева под дебелите сенки се нареждаше голяма трапеза с много и разнообразни гозби. Г. Белев, ПЕМ, 44. Сражението ставаше близо до града .. Изпразваха се здания за болници, нареждаха се легла, събираха се цели купища долни дрехи. Й. Йовков, Разк. I, 135. С нас пътуваха и комисарите, пратени от правителството да се научат как се нарежда изложение. Ал. Константинов, БГ, 29.
НАРЀЖДАМ СЕ несв.; наредя̀ се св., непрех. 1. Заставам, заемам място в някакъв ред, редица; подреждам се. Щом се появиха те [войниците] на върха на стълбата, болярите и войводите се наредиха отляво и отдясно, като оставиха празна пътека тъкмо под вратата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 253. По магазините не се виждаха никакви хора, само на гарата шетаха хора и на няколко бакалници бяха се наредили на опашка омърлушени мъже и жени. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 206. Войниците се наредиха един след друг по тясната и стръмна планинска пътека. К. Петканов, МЗК, 93. Нареждат се после откъм едина край на нивата, прекръстват се и започват. Т. Влайков, Пр I, 28. // С предл. в. За група от хора, ято и под. — заставам по точно определен начин, като оформям, създавам някакъв ред, редица, строй; подреждам се. Четата се нареди в строй по двама, певците запяха бунтовния марш, Бенковски тръгна отстрани с извадена сабя. Л. Стоянов, Б, 118. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61.
2. Само мн. Намирам се в редица с други неща в някакво пространство, на някакво място; разполагам се. Но много високо над тая машина се обтягаха много металически жици от разна дебелина — това бяха антените. Отстрани се нареждаха малки кръгли прозорци с дебели слюдени стъкла. Елин Пелин, ЯБЛ, 37. От двете страни на улицата се наредиха полусъборени вехти бордеи. А. Каралийчев, ТР, 173. Превързал бяла кърпа на главата си,.., той е размахал своята коса, и откосът след него расте и се наряжда до другите. Т. Влайков, Съч. III, 2.
3. Сядам или лягам на определено място, обикн. в определен ред; разполагам се. Пътниците излизат на палубата и се нареждат по тръстиковите кресла пред бара. Св. Минков, ДА, 38. Всички се нареждаха върху острия козинар и се покриваха с конопената черга. Д. Фучеджиев, Р, 71-72. Старата седна насреща до края на масата. От дясната ѝ страна се нареди Маноловото семейство — срещу тях — Костадин и Райна. Ем. Станев, ИК I и II, 23.
4. Заставам наравно с други в някаква общност, проявявайки се като равен с тях. Те седнаха на масата и поръчаха ракия. Старият Чунчулев мина малко настрана, той още не смееше да се нареди до селските първенци. Г. Караславов, ОХ II, 105. — Вий не трябва да се делите от другите и вий трябва да се наредите там, дето са всички. Й. Йовков, ЧКГ, 259. Срам го е още да иде там и да се нареди с ергенете. Па и не тегли до голямото хоро. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 190. // Прен. Разг. Заемам равностойно място по качества с други; равнявам се. Посегна и Нейчо плахо да дигне ръка, ала изведнъж я смъкна. Къде ще се нареж‑
дам и аз с тези силни момчета и девойки, които пращят от здраве? А. Каралийчев, СР, 71. // За литературно произведение, музикална или художествена творба и под. — заемам определено място между други сходни неща в някаква област с идейните и художествените си качества. Поради силата на изобличителния патос, поради индивидуализацията и типизацията на образите, както и по високото майсторство, което е показал техният автор, цикълът фейлетони "Разни хора, разни идеали" се нарежда между най-хубавите произведения на Алеко Константинов. Лит. Х кл, 239. От всички стари народи гърците са оставили най-богато културно наследство. Те са завещали на човечеството поемите на Омир "Илиада" и "Одисея", които се нареждат между най-хубавите творби в световната литература. Ист. V кл, 1965, 106.
5. Разг. Осигурявам си, създавам си добри условия за живот; подреждам се, уреждам се, устройвам се. Адамов си имаше землянка и вътре беше се наредил добре: легло, маса и, разбира се, — хартия и мастило за записките. Й. Йовков, Разк. II, 20. Той се е наредил много по-добре от мен: има голяма къща и носи чудесно кожухче от черно кадифе. Св. Минков, СЦ (превод), 70. — За мене няма да мислиш. Знай, че отивам на печалба. Щом малко нещо се наредя и ще дойда да те взема. К. Петканов, ЗлЗ, 19.
6. Разг. Ирон. Успявам да постъпя някъде на работа или да си осигуря удобно за съществуване положение, обикн. не по редовен, нормален път; вреждам се, уреждам се, устройвам се. Всички изоставят и забравят способния, пък некадърният прави метани, нарежда се, върви нагоре и почва да си потрива ръцете. Г. Караславов, Избр. съч. II, 156. Завръщайки се за седмица-две при нея, той слушаше оплакванията ѝ: "Та огледай се малко, виж как хората се наредиха. Нима нашето е живот?" Ем. Манов, БГ, 22. — Ти, даскале, как не си се наредил нейде на по-безопасно? Л. Стоянов, Х, 18.
7. Прен. Разг. Ирон. Само св. Обикн. в мин. св. или бъд. С постъпки, дела или думи изпадам в затруднено, неудобно положение или се злепоставям пред други; подреждам се. Ило се напиваше до оскотяване .. Като се събудеше, трезвен и недоволен от себе си,.., той навеждаше глава и казваше: — Ама че се наредих! Г. Караславов, Т, 62-63. — Щом и жените започнаха да се занимават с пуста политика, наредихме се. В. Нешков, Н, 42.
◊ Наредил съм се като куче в каруца (каручка). Разг. Създал съм си добри, благоприятни условия за нещо, настанил съм се, устроил съм се някъде добре. — Този Ненко се е наредил като куче в каруца. Ами той знае ли, че Танас само да плювне и ще го удави? НА, 1963, бр. 4675, 3. Наредих я; ще я наредя. Само св. в мин. и бъд. време. Разг. 1. Успял съм, ще успея да си осигуря печалба, да получа облаги от нещо. И така, от една стаичка Киро вадеше на година по 350-400 лева .. — Нареди я наш Киро — въздишаше с тъга Кръстьо и се заглеждаше мечтателно и неопределено. Много му се искаше и той да си натъкми някак работата, но как? Г. Караславов, ОХ I, 20-21. Думбазите купуват от тях евтино житце, продават го на държавата скъпо, държавата губи и смъква загубите от гърба на работниците .. Хубаво са я наредили... Г. Караславов, Избр. съч. I, 204. 2. Само св. в мин. и бъд. За изразяване на тревога, съжаление от нещо неприятно, което е станало обикн. по моя вина илинеочаквано, случайно. — Произшествие — виновно повтори той,.., — на господин капитана са откраднали униформата. — Сега я наредихме! — усмихна се Пеев. — Току виж някоя нощ и него с леглото направо са го отнесли нанякъде. В. Нешков, Н, 105-106. — То харно, че хайваните не бяха вътре [в обора] — рече старата. — А то щяхме да я наредим тогава. Г. Караславов, Избр. съч. I, 202. Нарежда се / нареди се <като> по часовник. Разг. Казва се за нещо, което става, урежда се много точно и навреме. — Картите са вързани в кърпа — каза той [Стефан] отдалече.. Смяната започва на първи януари. Всичко се нарежда по часовник... А. Михайлов, ДП, 24.
— Друга (диал.) форма: наряждам.
НАРЀЖДАМ2, -аш, несв.; наредя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Заповядвам (в 1 знач.); повелявам, разпореждам. — Като преценявам — извика той [Раковски], — че при създадените условия засега възможност за по-нататъшна борба няма, аз нареждам легията да се разтури и оръжието да се остави още сега тук, в казармата! Ст. Дичев, ЗС I, 241. Бабин бе наредил да бият клепалото и го биха четниците му бързо и несръчно, биха го, докато не се събра горе цялото село. Д. Талев, И, 540. На бака отпред бяха боцманът,.. и неколцина моряци, готови да отдадат котвата, щом капитанът от мостика нареди. Н. Антонов, ВОМ, 68. Като че [Севастица] си отмъщаваше някому, суха, черна, с пламнали зли очи, тя нареждаше кое ще остане, кое ще се занесе в града, кое ще се продаде. Й. Йовков, АМГ, 217. Юлий Цезар наредил да са притурга през секи 4 години по 1 ден на февруария, и да са нарича тая година високосна. Ч. 1871, бр. 7, 199. // Заставям някого да изпълни волята, желанието ми. Сега тя беше изпаднала в истинска ярост и нареждаше на сина си да не дружи с Филчо, да не играе с него на карти, да не пуши, защото от пушенето и пиенето никой не е прокопсал. К. Калчев, ПИЖ, 67.
2. Прех. Диал. Възлагам работа на някого, определям на някого какво да работи или да
направи нещо. Той [Стоян] дори важно се поизкашля, като майстор Кочо, когато всяка събота следобед нареждаше калфите си за работа през следващата седмица. Д. Талев, ЖС, 96. Кроеше планове, нареждаше слугите. Й. Йовков, Разк. I, 48-49. Станат ли децата, ще земе да ги стегне, ще ги нагоди да похапнат, ще ги изпрати у даскала, или ще ги нареди на работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. нареждам се, наредя се страд. нарежда се, нареди се безл. Нареждаше се изрично "да не се бърза" и да се "изчаква" развитието на събитията, което значеше на прост език да се лъжат и разтакават работниците. Д. Димов, Т, 255-256. Парцали ли? Нарежда се по целия лагер — да се измислят парцали. И ето един прави спасителното "откритие": всички ще отрежат по малко от полите на шинелите си,.. и след малко парцалите са готови. Г. Караславов, ПМ, 59.
— Друга (диал.) форма: наря̀ждам.