НАРЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀РЕЗ м. 1. Тясна вдлъбнатина във вид на улей, направена с остър режещ предмет върху повърхността на нещо, обикн. за украса. Селският ни фотограф имаше турски часовник,..: топчест, такъв като яйце, и с капак с нарези като на рабош. Ем. Коралов, МВ, 27. Момчил стоеше на отсрещния рид и дялкаше сплетени нарези по дългата си, препърлена тук-таме на пламък дрянова тояга. О. Василев, ЗЗ, 6. Похлупаците по средата си имат високи дръжки във форма на луковици, украсени със слабо извити нарези. Р, 1925, бр. 192, 3.

2. Спираловиден улей върху повърхността на някакъв предмет, който служи обикн. за завинтване, завъртане на капак, капачка или винт. Преливаме с помощта на фунийка горещия разтвор в шише с нарез на отвора. К, 1963, бр. 8, 45. Той [дядо Мирьо] отвори затвора, обърна пушката с дулото към себе си и погледна вътре. — Няма нарез. Затова кара сачмата на една страна. Ем. Станев, ЯГ, 8. Винтов нарез. Витлов нарез. Капачка с нарез.

3. Плитък повърхностен разрез върху тялото на човек или животно; резка. Турчинът натискаше главата му [на ханджията] напред и с върха на бръснача правеше няколко нареза на врата му. Г. Белев, ПЕМ, 31. С остра мидена черупка той [магьосникът] ще направи различни нарези по тялото, по ръцете и краката ни. К, 1963, бр. 8, 9.