НА̀РЀЧНИЦА

НА̀РЀЧНИЦА ж. Диал. 1. Бърборана, бъбрица, бъбривка, дърдорка.

2. Девойка, която е определена, наречена да се омъжи за даден момък; годеница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРЀЧНИЦА

НАРЀЧНИЦА ж. Диал. Орисница; реченица. Ния помълча малко и рече: — Аз искам да бъде добър човек, чист и хубав.Е, е — обади се от другата страна на леглото Султана.Какво сте почнали като наречници! Силен да бъде, хубав... Д. Талев, ПК, 800. В полунощ, време тайно, / над люлка на рожба драга, / спре се наречница блага. П. П. Славейков, ЕП 1907, 115. Леле

чедо, сладко чедо, / да що ти било речено, / трекя вечер написано, / от пустите наречници, / на пат, синко, да загинеш. Нар. пес., СбНУ III, 72.

— Друга (диал.) форма: наръ̀чница.

Списък на думите по буква