НАРИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЍВАМ, -аш, несв.; нарѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нарѝнат, св., прех. 1. Насипвам нещо някъде, като го рина обикн. с лопата. Заловихме се за работа. Димитров нариваше въглища, помощникът пъхаше в пещта, а пък аз гледах към гарата за дежурния чиновник, който беше се забавил. Ив. Мартинов, ПМ, 217. Отзад огнярът нариваше лопати въглища в пещта. К. Константинов, Избр. разк., 154. Като взе щипците, нарина всичкият огън пред отвърстието на пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. ● Обр. Като си подложиш на края на месеца торбичката, че като ти наринат хиляда и петстотин левчаги,.. Хубаво нещо. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20.

2. Разг. Заривам², засипвам3, заравям1. Първият [орач] дошел при него, почел да му нарива браздата и да му мести междата да е една крачка по-натам. Нар. прик., СбНУ ХILIХ, 369. Покрай това бърдо ся види, че тряба да е текла някое си време Янтра, и то ѝ е било десният бряг, а после с векове отстъпила и наринала ливадето. Ц. Гинчев, ДТ, 17-18.

3. Диал. Изравям, изривам2 определено количество от нещо, много или всичко; изгребвам. Най-после [мореплавателите] стигнаха благополучно на Верагуа, дето мислеха да си наринат колкото злато искат. П. Кисимов, ОА I (превод), 146. Тази година наринахме една кола картофи.

4. Диал. Загребвам2 (във 2 знач.); поемам, обхващам. Бай Ганьо извади кесията си, завъртя я около връвта, отвори я, бръкна до дъното, нарина една шепа монети. Ал. Константинов, БГ, 38. — С очите си видях: една уста нарина изведнъж пет ли, десет ли овце, не мога да ти кажа, защото нямах време да ги броя. Н. Хайтов, Л, 16.

5. Непрех. Диал. За вол или бивол — с рога или крака ровя и хвърлям пръст настрани; рия. Бикът нарива, май времето ще се развали. БД II, 117. наривам се, нарина се страд.