НАРИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРЍЧАМ¹, -аш, несв.; нарека̀ и (диал.) нареча̀, наречѐш, мин. св. нарѐкох,

прич. мин. св. деят. нарѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. нарѐчен, св., прех. 1. Давам име на някого, нещо; именувам, назовавам, наименувам. На другата година,.., се роди първото им момче. Нарекоха го Слав. Д. Фучеджиев, Р, 112. Местността, дето се намира тоя самотен покой, хората нарекоха "Белчов гроб". Елин Пелин, Съч. II, 33. В същия ден, когато се родил той, една кобила ождребила чудно конче — нарекле го Букефала. Т. Влайков, Съч. II, 213. — Да нарекат селото си Глухарово, страх ги, ще им думат глухари. Й. Йовков, ПГ, 50. Манол ѝ нищо не рече, / та па си вътре увлезе, / та па си зима детето / и му именце нарече / Манолчо младо юначе. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 18. // С предл. на и несъгл. опред. Давам име, именувам някого с името на някого, нещо, които се уточняват от определението. Само на три километра от Вакарел се намира махала Селянин, където преди повече от три десетилетия местните хора се запретнаха да изградят ново каменно училище, което нарекоха на моето име. А. Каралийчев, С, 294. — Каква полза лично за мен и за сестра ми, че в София и Русе са нарекли улици на името на брата ми. Н. Ферманджиев, РХ, 250. Нарекоха дъщеря си на името на свекървата.

2. В съчет. с лич. местоим. във вин. Именувам, назовавам някого някак с някакво име или прозвище, когато се обръщам към него или говоря за него; казвам. — Ти я наричай Иванка, а аз ще я наричам Жанет. Мое право е да наричам детето си, както ми се ще. М. Грубешлиева, ПП, 203. — Господин капитан — обърна се той към мене и, като всеки моряк, по-лесно му беше да ме нарича така, — ние поработихме тази нощ. Й. Йовков, Разк. II, 51. — Милка — ние ще я наричаме с галеното ѝ име, с което я зовяха. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 18. Тогавашната младеж наричала дяда Либена "Муса-Кесиджия"; а днешната го нарича само "дядо Бобатин!" Л. Каравелов, Съч. II, 38. Вечерта спротив Коледа, народно си я наричаме Бъдний вечер. Д. Манчев, НН (превод), 55. // В съчет. наричат ме, те и т.н. Наричам се, именувам се, казвам се; викат ме. — Какво хубаво кученце имате! Как го наричат? Ив. Вазов, Съч. Х, 24. Наричат ме Васил — каза младият мъж, който седеше до стената.

3. Определям, охарактеризирам някого, нещо с някакво качество; назовавам. Раковски го прие — такъв му беше нравът, — наруга го, нарече го неблагодарник,..; и накрая пак го взема за секретар. Ст. Дичев, ЗС I, 374. Той наричаше безумие такава една мисъл и строго мъмреше Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 114. — Когато ти омръзне в село да стоиш, ела при мене, побратиме Богдане. Ела, па ще разбереш защо те простих и те нарекох побратим. Ст. Загорчинов, ДП, 85.

4. Като вмет. дума. Остар. Само в пов., във 2 л. ед. обикн. в съчет. с го. Означава приблизителност; почти, кажи речи, кажи. Секи мирен и охолен човек, наречи го, сичкият Божи свят, и чете и слуша какво са пише и говори върху политиката. НБ, 1876, бр. 49, 192. наричам се, нарека се и нареча се I. Страд. от наричам1. Гъркът се намръщи. — Аз не мисля, че тази фабрика може да се нарече куп старо желязо. Д. Димов, Т, 528. Всъщност това едва ли можеше да се нарече усмивка, дръпнаха се само ъглите на устата ѝ. Д. Фучеджиев, Р, 161. Имало ли е у нас доскоро заведения такви, кои да могат да ся наричат учебни? Ч, 1871, кн. 10, 301. II. Възвр. и взаим. от наричам1 във 2 знач. Те [Недялкович и баварецът] са откъснати от отечествената си почва и виждаш, че искрено, с гордост се наричат американци. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 47. — Трябва да са американци — каза Бенко. — По какво познаваш? — попита го Начко. — Познавам... Не чуваш ли как се наричат помежду си? Онзи там, високият, е Джим, а по-ниският — Хари. Ал. Бабек, МЕ, 36.

НАРЍЧАМ СЕ несв.; нарека̀ се и (диал.) нареча̀ се св., непрех. 1. Имам, нося името; именувам се, назовавам се, казвам се, викам се. — В България имам един стар познат, той сега се нарича Садък паша, а някога се именуваше Михаил Чайковски. Ст. Дичев, ЗС I, 302. На запад от ливадата,.., се издига един висок,.., изяден от времето бряг, който поради белината на пръстта си се нарича "Бели Яр". Ив. Вазов, Съч. VIII, 53-54. И днес махалата, в която е била къщата му, се нарича Буровата махала или Буровите юртища. Н. Ферманджиев, РХ, 66. Били тии троица братия синове блаженейшаго Кир Йакова Епископа крупничкаго,.. От них первий се наричал Йоасаф. Неофит Рилски, ОМР, 32. // Приемам, вземам име, название. Епитропията се преустройва в началото на 1862 г. в благотворително дружество, което по подобие на едно румънско дружество се нарича Добродетелна дружина. Ив. Унджиев, ВЛ, 84.

2. Имам, нося име, название, прозвище и под., което ме причислява към определен клас; казвам се, назовавам се. В столицата тогава имаше само една жена, която носеше името госпожа, тя беше старата Филаретова,.. Всичките други столичанки се наричаха кокони или невести. А. Каралийчев, ПГ, 208. Трябва да забележа, че в българските черкови,.., не стоят, а сядат, и това седалище се нарича трон. Л. Каравелов, Съч. II, 2. Правителства, които се наричат "християнски", забравят изцяло своя Бог и лицемерно разпокъсват един народ, заслужил свободата, векове клан и унищожаван. С. Радев, ССБ I, 8. Слънцето залазяше вече зад високия рът,.. Това време тук се нарича "за̀ник-слънце". Ив. Вазов, Съч. ХVI, 7. Ала намясто кавал, бае Цено

извади из торбата си една малка наковалня, която на косашки език се нарича йорс. Т. Влайков, Съч. III, 5.

3. Разг. В съчет. с това и следв. същ. — за категорично изтъкване, подчертаване, че нещо, което е назовано от съществителното, заслужава напълно името си. — Ударно момче си, Моско, да си жив! Това се нарича хусарин, а не като тебе, Калине, да дреме, сякаш бабетина някаква — заговори с громък глас Райко. Ст. Загорчинов, ДП, 314. Това се нарича библиотека — висока, просторна, с толкова място за книги! △ Това се нарича магазин — всичко има в него!

— Друга (остар.) форма: нарѐчам.

НАРЍЧАМ², -аш, несв.; нарека̀ и (диал.) нареча̀, наречѐш, мин. св. нарѐкох, прич. мин. св. деят. нарѐкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. нарѐчен, св., прех. и непрех. Разг. 1. Непрех. Само несв. Изказвам, изричам много неща едно след друго; нареждам. — Бързо, бре Тошо! Боже, докато да се наканим, тя из цялото село ще го раздрънка! — Донеси ми кюрка. — И давай! Само да мълчи! — наричаше Юрталанката шепнешком като го изпращаше. Г. Караславов, С, 211-213.

2. Непрех. и прех. Само несв. Нареждам1 (в 11 знач.). Майката се хвърли на щерка си със сърцераздирателен писък,.. Па захвана да нарича ония глухи, недоизречени безумно-страстни слова на майчина любов и отчаяние. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 100. Осъмваше утром горката им майка, / и вечер замръкваше тамо, / от гроб на гроб ходи, нарича и плаче — / ден минава в наричане само. П. П. Славейков, ЕП 1907, 50. — Йоти, Янке, плачеш, / плачеш и наричаш? / — Ой, как да не плача? / Девет братя имах, / със един останах. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 56. Славей пиле гнездо вие, / .. / Хем го вие, хем нарича: / — Чуйте, мало и големо: / двама бракя затворени. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 144.

3. Прех. и непрех. Изказвам, изричам пожелания обикн. за благополучие, успех, берекет и под. Подир Божил всички се извървяха до огнището да хвърлят варено жито нагоре и да наричат: толкова да пораснат житата, тъй да скачат кончетата. Д. Яръмов, БП, 55. Ядоха, пиха, наддумваха се, благословии наричаха, хора̀ въртяха. В. Караманчев, ЧЗ, 204. След това сватовниците уловиха десниците на хана, на ханката, на великия боил и на жена му, кръстосаха ги над масата, наслагаха отгоре и своите десници, дълго ги друсаха и наричаха всякакви благопожелания. Й. Вълчев, СКН, 136. А мама ти нарича: / Както се вие тъз зъмя, / тъй да се вият за Рада. Нар. пес., Христом. ВВ II, 237. Малка мома град градила, / град градила, наричала: / — Кой разбие момне града, / той да земе малка мома. Нар. пес., СбНУ VI, 5.

4. Непрех. и прех. За наречници, орисници — определям съдбата на новородено дете с изказване на пожелания; орисвам, предопределям. През ночту попът решил да не спи, за да чуе какво че наречу наречницете за детето. Нар. прик., СбНУ ХLIХ, 388. // Разш. Правя заклинания чрез ритуал, съчетан с пожелания за нещо. — Колко си лош и потаен. Преславските девойки линеят по тебе, правят ти магии на св. Еремия,.., та дано забравиш годеницата си,.. — поде тя изпитателно. — Наричали ме да те забравя ли? — засмя се той. М. Смилова, ДСВ, 228. Нека гори Влашка земя, / да си дойде милно либе, / че съм азе наричала, / че съм пръстен натопила. Нар. пес., СбВСтТ, 43.

5. Прех. и с непряко доп., обикн. с предл. за, на. Разг. Определям, предназначавам нещо някому. Видя, че е запалила свещ на свети Николая вместо на свети Илия. — Аз я нарекох за свети Илия — успокоява се момичето. — Но кой знае какво ще ми се случи днес. А. Каменова, ХГ, 55. — Аз си обрах цветето в градината,.., китки да му вия и наричам цял ден, пък той да си изкара агнетата и да не ме погледне! П. Тодоров, Събр. пр II, 129. След това баба Габьовица завъртя тепсията с късметите. Тя предварително беше нарекла — на едного къщата, на другиго овцете, книгата... Герган пръв подаде клонче на баба си. М. Яворски, ХСП, 20. Докато шетаха по дворовете момите и младите невести, уговаряха през оградите коя за кого от момите и ергените ще наричат утре в песните си на люлките. Д. Талев, ЖС, 419. // Обричам. "Сине, Манойло, Манойло, / я немах, сине, рождене, / та па се Богу помолих: / та да ми даде рождене, / и Господ ми даде рождене, / рождене, та ти се роди, / та тебе, сине, нарекох, / Илинден курбан да бъдеш." Нар. пес., СбНУ II, 25.

6. Прех. Диал. Определям нещо кога да стане, да се извърши, състои. И направо нарекоха сватбата за след две недели. Вл. Свинтила, СЗЗ, 341.

7. Остар. и диал. Определям някого да бъде някакъв. Народът, който повече пъти не знае, що иска, намрази толко много Рашка, щото като роди царицата вторий син, задължи царя него да го нарече за свой наследник. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 389. наричам се, нарека се и нареча се страд. от наричам2.

НАРЍЧАМ СЕ несв.; нарека̀ се и (диал.) нареча̀ се непрех. 1. Разг. Наговарям се, надумвам се. С дохождането в София той беше започнал някакъв научен труд върху пеперудите, но не можа да го свърши. Всичко като че се беше нарекло да му пречи. Д. Немиров, Д №9, 51.

2. Диал. Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност; вричам се. — Преславските девойки линеят по тебе, правят ти магии на св. Еремия, наричат се на тебе,

та дано забравиш годеницата си. М. Смилова, ДСВ, 228.

3. Остар. и диал. С предл. за или със следв. изр. със съюз че. Измислям повод, претекст, за да отида някъде или да направя нещо. — Трябваше да поискате през лятото, когато можех да се нарека, че отивам при някои познати. Ем. Станев, ИК III, 20. Той [Калуди] се нарече, че има уж някоя работа в салона,.., без да го забележат заптиите, попита ма нямам ли от нещо нужда. З. Стоянов, ЗБВ III, 229. Тя диреше, наистина Донка — .. Ала само се наричаше, че дири Донка, а то другиго тя диреше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 32. Аз и се чудих и маех, / за какво да се нарека / край Драганкини да мина / да видя мома Драганка. Нар. пес., СбВСТ, 726.

4. Диал. Със следв. изр. със съюз че. По определен начин (с действие, проява и под.) създавам впечатление пред други или се оправдавам пред себе си, че върша някаква работа. — Обтегнала е този гергеф, колкото да се нарече, че прави нещо. П. Тодоров, Събр. пр II, 403.

НАРЍЧАМ СИ несв.;нарека̀ си и (диал.)нареча̀ си св., непрех. Разг. 1. Давам си дума за нещо, определям, намислям да направя нещо; заричам се. — Утре не ще отида на свети Пантелей, Найдо. Тъй съм си нарекла. Веднъж искам да проявя воля. А. Каменова, ХГ, 104. — Сторила мерак на една тантела и по цял ден не излиза от къщи. Снощи дохожда Найда да я вика за хорото. Пращам я. Не ще. Имала да си доплита, колкото си била нарекла. А. Каменова, ХГ, 39-40.

2. Врачувам си, гадая си; гледам си. — Вчера на ливадата Василка си наричала за тебе, за женитба. Боя се да не ти направи магия. М. Смилова, ДСВ, 229.

◊ Наречено е. Остар. Предопределено е от съдбата; писано е. Ако е наречено да изчезне сега полумесецът от Балканския полуостров, тогава турците нека обвиняват Англия. НБ, 1876, бр. 13, 51.