НАРЍЧАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наричам2, наричам се и от наричам си. Кръстникът са вече надигва: той става и сяда сред двора — .. — насреща му са изправят срамежливо младоженците и той ги праща — прощава и благословява с чудни и дивни наричания. Ил. Блъсков, ПБ I, 54.