НАРКОТЍН

НАРКОТЍН, мн. няма, м. Хим. Съдържащ се в опиума алкалоид, който има свойството да намалява възбудата на гладките мускули и да възпира техните спазми. [Витамин С] трябва да се образува от алкалоида наркотин в растителните организми. ПН, 1933, кн. 7, 104. Наркотинът няма наркотични свойства.

Списък на думите по буква