НАРОДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ДНИК, мн. -ци, м. 1. Истор. Политически деец или писател, представител, последовател или привърженик на идеите на народничеството. — Ние сме индивидуалисти, анархисти, социалисти, народници — с една реч носим в душите си седемте багри на дъгата. К. Петканов, В, 38. Хората на Възраждането бяха истински народници, оживени от идеала да видят народа господар на съдбините си. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 169.

2. Литер. Български писател, който разработва теми от селския бит през 90-те години на ХIХ в. Авторът говори за "епоха на Иван Вазов", в която слага всички писатели до Г. П. Стаматов, включително и народниците, като смята за "истински народник" и Вазов. Г. Цанев, С, 1955, кн. 9, 126.

— Рус. народник.