НАРОДНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Истор. Обществено-политическо движение в Русия от втората половина на ХIХ в., което отразява идеологията за селска демокрация и допуска възможност за преход на Русия към социализъм по пътя на селската община, без да се минава през капитализъм. Особен интерес и за нашата съвременност представляват теориите на някои от най-видните представители на народничеството. Пл, 1969, кн. 6, 76. Години преди да се появи у нас, толстоизмът със своята самобитност оцветяваше епохата на руското народничество. В. Йосифов, Избр. тв I, 11. Родоначалници на народничеството са А. И. Херцен и Н. Г. Чернишевски.

— Рус. народничество.