НАРОДНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРО̀ДНОСТ¹, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Исторически създала се общност от хора с единно съзнание за народна принадлежност, възникнала на определен етап от развитието на човешкото общество на основата на племенно родство, общ език и развитие, обща култура, духовен облик и икономика. Всяка народност се отличава с няколко основни черти, които ѝ придават характер на трайно изградена и сплотена общност. Д. Ангелов, ТВ I, 50. Езикът,.., е най-ценно достояние на народността. В. Йосифов, Избр. тв I, 36. Солун по своето народонаселение представляваше мозайка от различни народности с различен расов и религиозен произход. П. Шатев, МПР, 47. Онова, което характеризира научните изследвания на Шишманов, е, че те са свързани с културно-историческата проблематика на българската народност. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 12. Българи, турци и евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение,.., всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 180-181.

2. Само ед. Обикн. с предл. по. Принадлежност към даден народ. Новият наместник беше архимандрит,.. Видя се странно на преспанци, че беше грък по народност, а беше с руси коси и червеникава брада,..; люде с такава външност бяха редки между гърците. Д. Талев, ЖС, 133. Авторът на доклада, поляк по народност, живее и работи в Русе. Ив. Унджиев, ВЛ, 140. Той [българинът] се съзнава и вижда, че без свой език, без своя наука, без свои църкви и училища е загинал.. Съзнанието за свобода няма да дойде и ще изгуби своята народност. Д. Немиров, Б, 48. Баща, майка ази имам, / сираче съм в този свят, / нъ народност, вяра имам / и българка съм навред! Ч, 1875, кн. 2, 83.

НАРО̀ДНОСТ², -тта̀, мн. няма, ж. 1. Изк. Качество на литература, литературно или друго произведение на изкуството правдиво художествено да отразява действителността от позициите на народа или със средства, близки до народното творчество, да вдъхва любов към народа и под. Проблемът за народността в литературата се поставя към края на ХVIII в. от представителите на френското Просвещение.

2. Разш. Близост до народа, дейност в полза на народа. — Вие вършите народополезна дейност чрез писание: аз също ратувам за народност — .. — разпространител съм на народополезни книги. Ст. Дичев, ЗС I, 420.