НАРОДНЯШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАРОДНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Народняшка партия, свързан е с Народняшка партия. Видинският народен представител г. Найчо Цанов бе внесъл още в народняшкото време един проект за обръщание частните аптеки в държавни. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Власт, това е основният принцип, това е единственото програмно искание, което стои с едри букви написано на народняшкото знаме. Бълг., 1902, бр. 447, 3. Министърът вече наближаваше .. — Това се казва народен човек! — .. — Сам си носи багажа! — Прав си! — .. — Не е като народняшките министри, да им слугуват цял полк хора. Г. Белев, ПЕМ, 81-82. Народняшки режим. Народняшко управление. Народняшко правителство.
◊ Народняшка партия. Друго название на Народната партия, основана в България през 1894 г. и просъществувала до 1920 г. Новооснованата партия всъщност била една от най-реакционните буржоазни партии и народът я наричал народняшка партия. Ист. Х и ХI кл, 217-218. — Нашата партия не е народняшка партия, та кому каквото скимне да върши. Кр. Григоров, И, 71. Старият Дамаков, бивш народен представител от някогашната народняшка партия,.., седеше зад адвокатското си бюро. Д. Ангелов, ЖС, 57.