НАРОДНЯ̀ШКИ

НАРОДНЯ̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Народняшка партия, свързан е с Народняшка партия. Видинският народен представител г. Найчо Цанов бе внесъл още в народняшкото време един проект за обръщание частните аптеки в държавни. Пряп., 1903, бр. 82, 1. Власт, това е основният принцип, това е единственото програмно искание, което стои с едри букви написано на народняшкото знаме. Бълг., 1902, бр. 447, 3. Министърът вече наближаваше .. — Това се казва народен човек! — .. — Сам си носи багажа! — Прав си! — .. — Не е като народняшките министри, да им слугуват цял полк хора. Г. Белев, ПЕМ, 81-82. Народняшки режим. Народняшко управление. Народняшко правителство.

Народняшка партия. Друго название на Народната партия, основана в България през 1894 г. и просъществувала до 1920 г. Новооснованата партия всъщност била една от най-реакционните буржоазни партии и народът я наричал народняшка партия. Ист. Х и ХI кл, 217-218. — Нашата партия не е народняшка партия, та кому каквото скимне да върши. Кр. Григоров, И, 71. Старият Дамаков, бивш народен представител от някогашната народняшка партия,.., седеше зад адвокатското си бюро. Д. Ангелов, ЖС, 57.

Списък на думите по буква