НАРОДОВЛАСТИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОВЛА̀СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Демокрация, обикн. в противовес на монархия. Оборище стана символ на народната свяст, на воля за борба, на народовластие. П. Делирадев, БГХ, 16. Политическият идеал на Русо бил демократична република, при която да бъде установено народовластие. Според него властта трябва да принадлежи на народа, а законите трябва да бъдат израз на общонародната воля. Ист. VIII кл, 43. Лозунгите за мир, хляб и народовластие се посрещали навсякъде от народа с ентусиазъм. А. Станоев, П, 52.