НАРОДОЛЮБЍВ

НАРОДОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който проявява любов към народа си; родолюбив. Аз получих от нашия народолюбив и честен юнак, от Стояна, такова едно писмо, из което ще да видите твърде ясно какво е положението на тамошния народ и какви са Стояновите частни болки. Л. Каравелов, Съч. V, 63.

2. Който е израз на любов към народа; родолюбив, патриотичен. Поради силно изразени народолюбиви идеи Недялков е уволнен от лесничейската служба, която много обичал. К. Тулешков, НЗ, 30. Старата жена или майката на деветте сина и на Радославова е била една от оние жени, които са в състояние да отхранват храбри синове и да ги изпроводат да погинат за секо едно честно и народолюбиво дело. Л. Каравелов, Съч. V, 31.

Списък на думите по буква