НАРОДОЛЮБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Родолюбие. Дълго още Динката ронеше от устата си пламенните думи на народолюбието и свободата. Цв. Минков, МЗ, 116. "Моите братя измряха .. като юнаци и като спасители на отечеството си".. Лицето на това хубаво момиче са въодушевлявало сѐ повече и повече. "Аз са гордея със своите братя, продължило то [момичето],.. аз възхвалявам тяхната храброст, аз възпявам в сърцето си тяхното човеколюбие и народолюбие." Л. Каравелов, Съч. V, 29-30. — Да ти кажа ли защо си тук, защо влезе в нашата община? .. Да нареждаш работите тука по свой кеф, а народът да казва, че ето и Таки е в общината, и да пълни дюкяна ти заради твоето народолюбие. Д. Талев, ПК, 68.