НАРОДОНАСЕЛЀНИЕ

НАРОДОНАСЕЛЀНИЕ, мн. няма, ср. 1. Остар. Цялото население на една страна, държава, град и под. Солун по своето народонаселение представляваше мозайка от различни народности с различен расов и религиозен произход. П. Шатев, МПР, 47. Навикът към леност ги овладява .. Ето причина, щото народонаселението в жарките страни е обезсилено, а съвсем не е южний климат, който уж разслабявал физически човека. Ч, 1872, кн. 13, 632.

2. Разг. Ирон. Всички представители на една народност, етническа група и под. Цялото циганско народонаселение, с бабите и децата, с магаретата и кучетата, минаваше през града начело със зурли и тъпани. К. Константинов, ППГ, 59.

— Рус. народонаселение.

Списък на думите по буква