НАРОДОУК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОУ̀К, мн. няма, м. Остар. Книж. Етнограф; народоописател. Излязъл сам из народа (младият Цани е бил просто чираче-градинарче), той бе надарен с всички качества на един добър народоук. СбЦГМГ, 66.