НАРОДОУКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАРОДОУ̀КА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Етнография; народопис. Да бъдат събрани повече свидетелства, да се изработят всевъзможни справочници за успешна научноизследователска работа във всички области на народоуката. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 10. В "Труд" Гинчев Публикува и други статии, които историята на българската народоука и литература винаги ще отбелязва като ценни с материалите, пък често и с изводите си. Г. Константинов, ПР, 101.